Германия

Региони в Германия Германската винена индустрия не е особено популярна в нашата държава, а и не само у нас, но и по света. Затова са си виновни единствено германците. През последните 20-ина години пазара беше залят с посредствени, сладки вина, направени само заради количеството, не и качество, които няма как да бъдат оценени от истинските ценители на виното. Това е мощен бич срещу немските производители на качествени вина, а такива има, повярвайте ми. Някои от най-изтънчените вина са именно от Германия.

 

 

География и климат

Както и при северните френски райони, така и тук климатът е по-хладен и затова местата за лозовите масиви следва да се избират много внимателно, като за предпочитане са наклонени терени с южно изложение. Това не е особен проблем за южните винарски райони като Фалц и Баден, но за северните винени колоси около Рейн или Мозел единственото решение са невероятно стръмни склонове, които да осигурят достатъчно слънце за лозите, за да могат да узреят гроздовете както трябва.

Валежите са сравнително малко, което прави процеса на узряване достатъчно дълъг и то при подходящи условия. Ето защо едни от най-добрите Ботритизирани вина са именно от Германия. Производството като цяло е концентрирано около големите реки като Рейн и Мозел, където преобладават гранитни почви с висока минералност.

Сортове

Безспорно Германия е по известна на света с белите си вина. Там се отглеждат много и различни бели винени сортове, много от които са лабораторни хибриди и кръстоски на сорта Ризлинг. Пример за такива са Мюлер-Тургау, Ортега, Ризланер. Тези сортове са създадени не толкова с идея за подобряване на качеството на сорта, колкото да направят узряването и достигането на необходимите нива на захарност в гроздето по-адаптирани към местните климатични условия.

Като крал на немските винени сортове, разбира се може да посочим Ризлинга. Другите сортове отглеждани в Германия са Силванер, Гевюрцтраминер, Вайсбургундер(Пино Блан), Шойребе и Рулендар(Пино Гри).
Червените вина се правят от сортовете Дорнфелдер, Португийзър, Троллингер, Шпатбургундер(Пино Ноар).

Система за качествен контрол на немските вина
В Германия съществува една от най-стриктните системи за класификация на качеството на вината. Тя се базира изцяло върху това какви нива на захарност е достигнало гроздето по време на беритбата. Логиката на създаване на подобна система е, че само най-добре позиционираните масиви ще успеят да дадат достатъчно зрял плод за качествено вино(виж Климат). Както споменах по-горе, от тук идва и проблема с винената индустрия на Германия, а именно фактът, че най-изящните, но в същото време и най-капризните сортове на Немския винен свят, като Ризлинг например, остават на по-заден план, за да бъдат изместени от хибридните нови сортове, селектирани така, че да дадат максимално количество захарност. По този начин те получат знак за качество от действащата система за контрол, но за нещастие, понякога това отличие е само в името на виното.
Така описаната ситуация в системата за качествен контрол на Германия търпи своеобразна революция в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Тази инициатива бива подета от производители ориентирани към качеството, а не към количеството. Те се съюзяват с други сходномислещи стопанства и създават тяхна собствена система характеризираща вината от по-висок клас.
Започвайки от най-ниското ниво на зрялост на гроздето, нивата за качество са както следва:

Трапезни вина (Tafelwein) – трапезни вина, гроздето за които дори не е задължително да е с немски произход.

Ландвайн(Landwein) – на практика това е еквивалента на Vin de Pays във Френската система, обикновено с незначително качество.

Качествени вина от определен район (Qualitatswein eines bestimmten Anbaugebietes – QBA) – това е първото ниво разглеждано от Европейската Общност като качествено вино. Гроздето задължително трябва да произхожда от определен регион указан и на етикета. Това са вината за всекидневна употреба на Германците. Вездесъщото Либфраумилх(Liebfraumilch ) е типичен пример за  QbA вино.

Качествени вина с предикат (Qualitatswein mit Pradikat – QMP) – тази категория от своя страна е разделена на няколко степени:

Кабинет (Kabinett) – това са вина от добре узряло грозде от основния гроздобер, обикновено биват полусухи с изявена киселинност, но нерядко са и сухи.

Шпетлезе (Spaetlese) – буквално“ късна реколта“. Обикновено тези вина са полусухи, често(но не винаги) по-сладки и по-плодови от Кабинет (Kabinett) категорията. Гроздето за направата на тези вина се бере с около седмица по-късно от основния гроздобер. По този начин гроздата концентрират по- висока захарност, но и рискът да бъдат засегнати от евентуални валежи е също по-голям. Обикновено в сухи години и надобър терен почти цялата реколта се бере като Шпетлезе (Spaetlese). Тези вина също могат да са направени и като сухи вина с плътно тяло. Не бива да се бърка терминът „ късна реколта“ с този в САЩ където същото означава десертно вино.

Ауслезе (Auslese) – „отбрана реколта“. Както подсказва и името виното от този клас се прави от много зрели, ръчно подбрани гроздове. Стилът е полусухи или сладки вина, понякога и с Ботритни нотки. Общо взето този клас вина е най-широкоспектърен, тъй като се правят от сухи до десертни вина.

Бееренауслезе (Beerenauslese) – „реколта с отбрани зърна“. Тези вина са направени от презрели зърна, нерядко афектирани от Ботритис(благородна плесен), което подсказва богати и сладки стилове за винификация.

Трокенбееренауслезе (Trockenbeerenauslese) – същият процес като предходният с тази разлика, че се избират единствено стафидизирали зърна афектирани от Ботритис.

Айсвайн (Eiswein) – „ледено вино“за направата на което се изисква много търпение и склонност към поемането на риск, тъй като гроздето се оставя на лозата за много дълъг период и се обира едва когато гроздовете са изцяло замръзнали (това става в началото на зимният период). Соковете от тези замръзнали гроздове са с изключителна концентрация на аромати и захари и обикновено тези вина са изключително скъпи.

Нови класификации за сухи вина
Има три официални класа за сухи вина:
Classic – Този клас съществува от 2000 година и на практика е сухо или полусухо вино от QbA категорията с по-висок стандарт с цел по-лесно съчетаване с храна. Виното от този клас трябва да е от класически за региона от който идва сортове и да е с 1% по-вече алкохол над нормалното за сорта или региона. Нивото на алкохолния обем трябва да е 12%, с изключение на Мозел, където минимално допустимото ниво е 11,5%. Максималното ниво на захарност трябва да е два пъти по-високо от киселинността на виното, но не по голямо от 15 грама за литър.
Selection – по принцип това са сухи Spätlese вина от определен регион.
Erstes Gewächs – „първокласна реколта“- класификация само за района на Rheingau за първокласни сухи вина от отбрани масиви.
Има и някои неофициални класификации, които все по-често се налагат в описанието на съвременните вина на Германия. Това са : Grosses Gewächs – „изключителна реколта“, Erste Lage „първокласен масив“, Charta Riesling .

Райони за винопроизводство в Германия
Официалните райони за качествени вина в Германия са 13:

1. Ahr (Ар)Региони в Германия

2. Mosel-Saar-Ruwer (Мозел-Заар-Рувер)

3. Baden (Баден)

4. Franken (Франкен)

5. Mittelrhein (Мителрайн)

6. Nahe (Нае)

7. Rheingau (Райнгау)

8. Pfalz (Пфалц)

9. Sachsen (Заксен)

10. Wurttemberg (Вюртемберг)

11. Saale-Unstrut (Заале-Унструт)

12. Rheinhessen (Райнхесен)

13. Hessische Bergstrasse (Хесише Бергщрасе)

( 312 гледания )